четвъртък, 22 март 2018 г.

BOPS: Главна женска роля

Строих се в понеделник в 8:50 пред офиса на Спиди и чакам да отворят, за да си взема месечния BOPS. Връщам се нетърпеливо в офиса, а там се оказва такава лудница, че забравям за вълшебната кутия. В ранния следобяд главата ми вече пуши, не съм мърдала от стола повече от 5 часа. Обръщам се да погледна през прозореца с ясното съзнание, че искам просто да гледам известно време в една точка, без да мисля, без да мигам. И си виждам BOPS-a. Ето какво ще ми оправи деня.

Първото нещо, което ми прави впечатление, разбира се, е книгата. Ей, как я чакам тая книга. Но за нея по традиция накрая.

Разопаковам аз жълтия найлон на спиди и гледам, че кутията ми изглежда огъната и издута нагоре. Видимо, защото нещо не се е побрало в обичайните размери на кутията. Отваряйки, установявам, че бабунката се образува от специално изработената за кутията свещ от соев восък (каквото и да означава това) със завладяващия аромат на стари книги, мента и прясно окосена трева. Свещта е прекрасна идея и изработка на The Candle Kingdom и е закачливо намигване към пролетта, която колкото и да не ви се вярва в този сняг вече тропа на вратата.





В кутията ще намерите и две временни татуировки по дизайн на Kontur Creative. Така и не им намерих приложение на тези стикери :) и на предишните. Предполагам че на по-младата аудитория на BOPS ще им харесат. Не, че аз съм стара или нещо такова, но като че ли мина времето да си лепя фалшиви татуировки по тялото. :)
Нищо, аз си ги събирам грижливо и вярвам, че някой ден ще намеря правилния тийнейджър, на който да ги подаря и че родителите му няма да ми откъснат главата на мига или да ме изтрият от живота си завинаги.


Ще откриете и книгоразделител на "Четат ли двама", посветен на месечната кутия. Обичам книгоразделители. И освен ако не съм в състояние на продължително натрупана умора, обичам и да си подбирам книгоразделител според книгата която чета. Така че още един може само да ме зарадва повече. :)

Много обичам като открия в кутията обеци. Винаги са супер готини. Съдейки по дизайна моите трябва да са посветени на Селена Сардотиен, което ме устройва напълно. Дето се вика, ако можех да си избера кои да ми се паднат, пак тези щях да си сложа в кутията. Мисля си, че би било много хубава идея, ако някой ден в някоя от кутиите открием и пръстен, посветен на любима книга или герой. Осъзнавам, разбира се, че такъв артикул може да се добави в посветена на дамите кутия. Оsвен това е малко трики положението с размерите. И не съм сигурна колко финансово ефективно би било. Знам, че минусите станаха доста, предполагам затова още не сме видели подобно бижу в кутия, но това не пречи на мисълта, че идеята е готина, да си лети през ума ми. 


И сега гвоздея на програмата - "Училището за добро и зло". Толкова се зарадвах да я открия в кутията. Не си давах сметка, че има и не лош обем, което е още един бонус. 
От декември насам съм влязла в серия с тежки и сериозни книги. И имам нужда от сравнително чести почивки за глътка въздух с разтоварващо четиво, но ми е много трудно да си намеря такива.
Може би от около месец насам чета "Войната не е с лице на жена". Тя е от онези книги, които ти е трудно да спреш да четеш, но когато спреш нямаш сили да отвориш отново. Някои от разказите ме карат да правя почивки, нещо което не ми се е случвало никога преди, ала картините се запечатват в съзнанието ми и ме преследват постоянно. Затова, когато видях анонса за книгата на Соман Чайнани, знаех, че имам нужда точно от това. И сега я държа в ръцете си, благодарение на BOPS. 


Приятно е като се замисли човек, че е едва началото на годината и книжните изненади те първа предстоят. Чакаме с нетърпение следващите кутии, мили хора. :)

Няма коментари:

Публикуване на коментар