четвъртък, 7 септември 2017 г.

"Добро момиче, лошо момиче"- можем ли да избягаме от насилието в детството си

Трилърът никога не е бил моят жанр. Чела съм няколко книги от големите имена в жанра, но историите ми се струват еднотипни и предсказуеми. Затова все по-рядко си позволявам да си купувам такива книги. Но ми се струва, че статуквото се променя и жанра започна да се разчупва доста последни години. Първото ми добро попадение за тази година беше "Градината на пеперудите", която беше като задълбочена дисекция на връзката похитител-жертва и порядъчна доза психология на малкото затворено обществото, наред с въздействащия начин на писане на авторката. 
"Добро момиче, лошо момиче"  е втората книга, която ме връща към този жанр и все повече ме кара да преосмислям нагласата си спрямо него.

Изглежда много противоречиви мнения са се изляли в интернет пространството за книгата в последните месеци, но си признавам, че аз не бях чела нито едно от тях, така че я започнах на чисто, без очаквания и предубеждения. 

Майката на Ани е медицинска сестра, която работи в център за помощ на жени, които са се сблъскали с домашно насилие. Тя е мила, грижовна, ведра жена, която умее да кара другите да се чувстват в безопастност. Вдъхва им кураж и им дава сили да продължат напред с живота си. 
Майката на Ани съща така е серийна убийца, която отвлича деца от жените в центъра за помощ. Наранява ги, измъчва ги, а накрая ги убива. Девет невръстни деца. Едно по едно. Две момиченца и седем момченца. Всяко от тях плачещо за майка си само, заключено в стаята, която майката на Ани нарича "детската площадка".

Ани израства в този ад. Ставайки свидетел на всички зверства на майка си, защото тя й заповядва да наблюдава през ключалката на вратата, докато измъчва малките деца. И макар Ани да затваря очи, за да не гледа какво се случва, писъците, които идват от детската площадка са достатъчни, за да смразят сърцето й и да унищожат психиката й. Но кошмарите не спират дотук. Ани също е жертва на майка си - в психически и физически смисъл. Самата тя получава не една и две рани, причинени, за да бъдат игра или урок. Но другите рани, скритите рани - резките по ребрата, които тя сама си прави са още по-страшни, защото те са израз на борбата в нея. Борбата между двата вълка. Ани отваря тези рани в кожата си за пусне лошото да излезе и да позволи на доброто да се влее в нея. Или поне в това вярва сама.

В най-ранните години на детето семейната среда е ключов фактор в развитието и възпитанието му. Какво дете може да бъде Ани, в какъв човек може да се превърне, бивайки свидетел и косвен участник в това насилие? Никой не може да избяга от миналото си. Но Ани прави първата крачка към своето бъдеще, към своята свобода. Предава майка си в полицията и с това взима първото си самостоятелно решение, а с него и живота си в ръце. 

След ареста на майка й обаче започва  истинската борба. 
Борбата между двата вълка вътре в нея - добрия и лошия. Ани се опитва да бъде добра, но е много трудно, когато единственото, което познава истински добре е насилието, манипулациите, лъжите и ужаса. Тя вече е професионалист в тази област и залитането по тази наклонност е толкова лесно. От другата страна на кантара стои нейното решение да предаде майка си, с всички последствия от това. Трудно е да преодолее страха и желанието си да й се подчини и да се откъсне сама от нея. Да опита да се оттласне в другата посока - добрата. Стане ли лоша, означава да плюе на собствените си усилия да се освободи от този ужас. Желанието да я види, да бъде близо до нея не я напуска по време на целия процес. Чува гласа й в главата си постоянно. Глас, който я подтиква да върши зли неща. Глас, който й нашепва, че е същата като майка си - обигран играч, жесток човек, които не може да избяга от природата си. 

След ареста Ани е настанена временно в семейството на психологът Майк. Нормално семейство. Семейството мечта. Но дори и това не е лесно. Може ли светът да приеме дъщерята на една серийна убийца? Може ли да я раздели от греховете на майка й и да й се довери?  Няма ли винаги да я гледат с подозрение, очаквайки всеки момент да превърти и да отприщи ада над главите им?

Семейството мечта си има своите пробойни. Като всяко друго семейство. Майката е уморена и безучастна към житова на дъщеря си жена. Бащата е работохолик, който често смесва професионалния с личния живот, водейки постоянно приемни деца. И макар нищо материално да не липсва на дъщеря им Фиби, всяка една от тези пукнатини в семейните им отношения се отразява пагубно на личността й. 

Фиби е разглезено момиче, тарторка в училище и често пренебрегвана заради постоянните "каузи", които родителите й прибират у дома. Ани е новата кауза на Майк и Саския и не е толкова чудно, че отношението на Фиби към нея е ужасно. Разгневена от това, че баща й води постоянни сеанси с новото момиче, но никога не намира време, за да седне и да поговори с нея самата, Фиби насочва омразата си към Ани. И прави всичко възможно, за да я разкара по-бързо от живота им. 

Не случайно Али Ланд успява да проникне толкова дълбоко в теми като психопатията, домашното насилие и детската агресия. Самата тя е е работила над десет години  с деца като медицинска сестра в сферата на пхихичното здраве.Така че това е един роман положен върху основата на нейния опит в областта, което го прави още по-истински и въздействащ. 

"Добро момиче, лошо момиче" е смразяващ кръвта трилър и не заради сцените на насилие, кървавите краски  или напрежението от преследването. А защото задава най-страшните въпроси на едно дете, поставя го в ужаса на едно изпълнено с насилие детство и го кара само да продължи напред, да се включи в един свят, от който до скоро е било изолирано. Да прави ежедневни малки избори. Изборите, които ни изграждат като индивиди. Да се изплува само над страховете си, защото помощта е важна, но никой не може да се пребори с тоите демони вместо теб.

Няма коментари:

Публикуване на коментар