понеделник, 4 септември 2017 г.

Пътят на самурая в "Шогун"

Преди десетина години се сблъсках за пръв път с азиатската култура. И от тогава насетне събирам детайли, дребни факти, думички, навици, възгледи, ситуации и реакции, които започват постепенно да оформят образа на азиатеца в ума ми.  Все още не се е превърнало в една от маниите ми и за щастие! Защото  в противен случай скоро щеше да ми омръзне. Не. Поглъщам знанията за техния свят на малки лъжички. И не губя интерес. И въпреки че вече съм събрала завиден запас с интригуващи факти за тяхната култура, мисля че "Шогун" е първата книга посветена на този свят, която чета. Колкото и страно да ми се струва сега, когато буквите се появяват на белия "лист".

"Шогун" безспорно е класика. Определено една от най-големите класики на миналия век. Мнозина от вас са я чели. Вероятно като повечето хора още в тийнейджърските или студетските си години. И предполагам, че в онзи момент ви е харесала дори повече, отколкото на мен сега. А нека ви кажа, че аз я обикнах.  

Действието се развива около 1600-та година. В Европа както обикновено силните на деня се надпреварват кой ще открие, завладее и колонизира повече територии. Схемата е винаги една и съща и добре отработена. Първо идват свещениците. Заселват се, започват да се предлагат. Покръстват, колкото се може повече заблудили се. Подхващат търговията, която се превръща и в основния мост за комуникация между тях и местните. А след това идват и конквистадорите. Испанците и португалците са теглили една черта на картата на света и са се разбрали кой къде ще завладява и открива. А в онези години все още има непреплувани морета и неоткрити пътища, които отвеждат моряците до невиждани преди това земи. Япония се е сгушила на своя остров Тихия океан и чака търпеливо. Иезуитите вече са разпростряли религиозната си ръка и покръстването е започнало, когато корабът на Джон Блакторн акустира на източния бряг. Надявам се, правилно си спомням малкото име на Блакторн. Това е един от детайлите, които няма как да не ви направят впечатление. Малкото му име се споменава един-два пъти. Скоро след този злополучен ден за него и шепата хора екипаж, които са останали от всички близо петстотин души на общо пет кораба, тръгнали от Задапа, Блакторн се превръща в Анджин-сан - уважителна форма за лоцман. Не без малко перипетии и с някои доста катастрофални междукултрни сблъсъка. Лоцманът успява да заслужи своето място сред японците, превръщайки се в ключова фигура за техните вътрешни властови игри. 
Борбата между двете култури - източната и западната, е ожесточена. Различията са толкова големи, че на моменти се струват несмилаеми и за двете страни. Но с бавни и неуверени стъпки Блакторн навлиза в света на чуждата култура. Шокът и противоборството на собствените му разбирания, навици и ценности предизвикват множество сериозни конфликти и редица комични и неловки ситуации.

Политическата ситуация в Япония е като опъната тетива. Тайко е мъртъв, а наследникът му е още невръстно дете под протекцията на Съвета на регентите. Съвет, който се разпада. Конфликтът между Торанага и Ишидо е неизбежен, но истината е, че всеки даймио дърпа чергата към себе си. Всеки плете своята интрига и се опитва да си осигури място на страната на победителя. Самият Торанага е изключително интересен образ - уверен и непоколебим мъж, с лукав, хитър и много гъвкав ум. Съобразителен водач, който знае точно колко да опъне тетивата, за да попадне стрелата му в целта. Образ, който въпреки скритите си пластове, които само леко се подават на повърхността и загатват своите тайни, няма как да не ви влезе под кожата. 

Блакторн е оръжие, което всеки даймио желае. Неговите незичерпаеми знания за корабостроителството, корабоплаването и военното дело на запада го правят ценна придобивка, която може да се окаже решаващия елемент за изхода на войната. И с това далеч не се изчерва неговата стойност. Блакторн е лоцман, кръстосвал морела и океани. Лоцман, който идва от един друг свят, различен от азиатския. И като такъв той е извор на знания за геополитическата карта на света, за изкуството на търговията, за религиозните интриги на западния свят. Коз, който всеки властимащ би искал да притежава.
Но японците са затворена нация, затова влизането в сърцевината на феодалната им общност се оказва трудна задача за него. Въпреки това той не се отказва от своите цели и ги преследва умно и търпеливо, докато самият той извървява дълъг духовен път, превръщайки се в истински самурай. 

Клавел умело развива и преплита сюжетните линии на своите герои, отдавайки централно място на сблъсъка между двете култури. Варвари срещу варвари. 
През 1600-та година един век дели европейците от Индустриалната революция, но въпреки това в сравнение с японците, те имат години преднина в корабостроенето и новите технологии.  Имат законодателна система и религия, която проповядва любов към ближния, жертвоготовност и мирен начин на живот. Разбира се, това, което религията проповядва и това, което църквата върши в действителност се разминават доста сериозно, защото в онези години католиците си имат и Инквизицията. Европейците вярват, че светът се върти от паричния поток и икономиката. И макар да не въздигат парите като най-висша ценност, доста лицемерно всеки от тях се стреми към богатство. Също така за белите хора хииената е мираж, водата е вредна, баня  се взима веднъж годишно, дрехите не се перат, къщата смърди, а косата е пълна с въшки, които се прикриват с перуки и помпозни рокли. По всеки един от тези критерии европейците са глупаци и неуки варвари в очите на японците. 
Не по-различно изглежда картината в очите на евопейците. В Япония има само едно наказание - смърт. Дори и най-дребното нещо, най-беглия намек за неподчинение или съмнение във позицията на по-висша фигура от йерархията, се наказва с мигновенна смърт, често лишена от почести. Ако господарят нареди на своя самурай да отиде и да убие жена си и децата си,  след това да извърши сепуку, самураят дори няма и да си помисли да възроптае или да има нахалството да попита защо. Ще се поклони учтиво, ще се извини на своя господар за причиненото неудобство и ще изпълни заповедта. Нима това не е варварска постъпка? Може ли един християнин да разбере този начин на живот? Може ли да разбере уа - върховният мир и хармония, към който всеки японец се стреми? Може ли да разбере честта и мотивите, които не са обвързани с пари? Може ли да разбере карма?

На Блакторн му предстои наистина дълъг път към духовното издигане на самурая. Много пластове се крият под дебелите корици на "Шогун", много послания са скрити сред тези 1200 страници. Послания, които не могат да бъдат предадени в едно скромно ревю. Винаги съм изпитвала много силен заряд, когато се сблъсквам с азиатската култура. Стремежът им да влагат всичко от себе си дори и в най-простичкото занимание е толкова заразителен, че след всяка подобна среща се чувствам всемогъща и въздесъща, сякаш няма невъзможни неща, стига наиситина да работя здраво за тях. Това е книга, която бих препоръчала на всички - на подрастващи и възрастни, особено на любители на класиката. Прекрасно е, че Издателство Сиела издадоха книги от Азиатската сага в този прекрасен вид, който всеки с радост би затъкнал като ценно бижу в домашната си библиотека.

Няма коментари:

Публикуване на коментар