вторник, 25 юли 2017 г.

Власт, свръхсили и бунтовническа съпротива се вихрят сред страниците на "Стоманеното сърце"




Преди да прочета "Душата на императора", за мен Сандерсън беше книжното олицетворение на Manowar. Знаете, мечове, чест, класическо хеви. Или иначе казано - пълна скука. Извинявам се на феновете на Manowar, знам, колко гадно е някой да се отнася пренебрежително към любимата ти музика, но това просто не е моят влак. 
Разбира се, след "Душата на императора" това тотално се промени. Аз съм върл фен на Сандерсън и дори с целия си акъл замъкнах 5-месечното си бебе в Мол..Мол...абе, в онзи мол, в който се състоя автографораздаването. Сандерсън ми каза, че съм луда и че никога не би отишъл с бебе на такова събитие и се посмяхме заедно на тази моя лудост. Но за мен това беше един прекрасен ден в моя живот. За моя малка радост, не бях единствената луда, помъкнала бебе и разни други майки се разнасяха като мен с отрочета на ръце, нетърпеливи да зърнат своя обичан автор отблизо.
Та така де, не се знае, може един ден нещо да ми прещрака и така да стана и най-върлия фен на Manowar, кой знае.

Опитвам се да чета Сандерсън на парче. Макар че ми е много трудно. Веднага след като затворя една негова книга, копнея да отворя друга. Но познавам прекалено добре онова чувство на празнота, когато прочетеш всичко от свой любим автор и останеш с пръст в уста, за да чакаш нещо ново. За моя огромна радост този път не се влюбих в отдавна напуснал този свят писател, а в такъв, който е в разцвета на силите си и очевидно много продуктивен. Така че се моля да се не обърка нещо и да си остарея с неговите книги.

Трилогията "Възмездителите" всъщност са първите книги, които си купих след "Душата на императора", но не знам защо не започнах с тях. Все още не бях много в свои води. А и ми се струваше, че клонят по-скоро към фантастиката, отколкото към фентъзито, та реших да не рискувам крехкрата и напориста връзка с автора. Затова го дадох по-леко с познатата обстановка и правила на "Елантрис".

Но сега вече знам, че бих чела всичко от този човек, каквото и да публикува - епична сага, фантастика, комикс, памфлет, стих, списъкът с покупките му, всичко.
Със "Стоманеното сърце" Сандерсън за пореден път показва способността си да създава, руши и превръща в реалност световете, които неизчерпаемото му въображение ражда.

Отново ни захвърля в един прецакан свят, в който по нейзнайна все още причина някакво небесно явление, наречено Злочестие, започва да преобразява хората и да ги даравя с различни способности. И като казвам различни, имам предвид наистина различни - ментални, визуални, природни, защитни, физически и каквото още ви дойде на ума. Епичните притежават наистина разнообразни свръхсили. Някои не са толкова впечатляващи, други обаче са крайно опасни и могъщи. И така на всеки според полученото, се изгражда постепенно и йерархичната стълба в новоизлюпеното общество на Епичните. И както винаги, когато някой се сдобие изведнъж с неочаквана мощ и власт, нещата не тръгват на добре. Светът е раздран от съревнованието между Епичните, които като кучета дърпат кокала към себе си и не мислят за последиците, които нанасят на всички останали обикновени хорица. Властта променя и унищожава и последните останки от морала и ценностите в хората. Общо взето положението е "Пази, боже, сляпо да прогледа".

Светът, такъв какъвто го познаваме, бързо се разпада и за да оцелеят хората се обединяват в самостоятелни териториални единици, образуващи се около някой изключително силен Епичен, които може да защити територията си и да създаде някакви що годе приемливи условия за живот. За граници, държави и световна карта дори не може да става дума. Хаосът е пълен. Един от най-добре развитите градове е Нюкаго, където Стомането сърце управлява своята малка империя.

Стоманеното сърце е класически образ на злодей, излезнал изпод пръстите на Сандерсън. Извънземно силен, абсолютно неуязвим на пръв поглед, властен и жесток.
Като казвам "управлява града" това не е съвсем точно. Правилната дума е властва. Изобщо Власт е ключовата дума в първата книга от трилогията. Тук осезаемо всичко се върти около класическия модел за подчинение.

И, разбира се, както е и редно във всяка подобна история и тук съпротива не липсва. Възмездителите са група бунтовници, които избиват Епични - премерено, с винаги внимателно и добре подготвени удари.с железен план за бягство и възможно най-инкогнито. В крайна сметка, когато си от другата страна на барикадата, най-важното нещо е анонимността, защото ти дава свободата да изненадаш противника си, а и да си запазиш кожата на гърба, където й е мястото. 
Животът, подобно на река, си е влязъл в своето русло - тук-таке има по-дълбоки вирчета, някои водопадчета, баири и падини, някъде е по-буйна, другаде спокойна почти като огледало, но в общи линии си следва своя вече издълбан в земята път. Докато на пътя на възмездителите не застава Дейвид. Младеж, който след смъртта на баща си посвещава живота си на това да намери слабото място на Стоманеното сърце и да отмъсти за баща си. И какъв по-добър начин от това да получи подкрепата на Възмедителите и с тяхна помощ да осъществи плана си. 

Дейвид е вманиачен на тема Възмездители и Епични. Прекарва години в изследване, проучване и събиране на информация и емпирични данни за тях. За Възмездителите, за да успее да се вмъкне в тяхната групировка, а за Епичните, за да ги унищожи, разбира се.
Но това съвсем не в стила на бунтовниците. Не че им липсва желание, но дори не си правят илюзии, че могат да бутнат някой толкова силен като Стоманеното сърце. Още повече с ясното съзнание, че не познават слабостта му. Всеки Епичен си има слабост. А слабостите са още по-разнообразни от силите им. Може да бъде нещо крайно дребно, маловажно, глупаво или дори безумно. Но  всеки от тях е уязвим по някакъв начин.
На Дейвид изобщо няма да му бъде лесно да убеди бунтовниците да приемат идеята му.Нои когато си посветил целия си живот на подобно начинание, просто няма начин да се откажеш.

Книгата е лека, ненатрапчива, изпълнена с действие, закачливи диалози, премерена доза емоционалност, точно колкото да я направи близка до читателя, без да навлиза в дебрите на драмата. Сандерсън отново ме изненадва с тази рязка промяна в жанрово отношение. "Стоманеното сърце" е насочена към тийнеджърскта аудитория, не че нещо ми попречи да ми бъде супер интересна.Но верен на себе си, заложи и някои други идеи, в тази книга. Не липсват антиутопичните елементи - новия световен ред, който се базира на крайности,безусловната власт, моделите на подчинение, упражняването на натиск, като тук големия разрив в отделните единици на обществото се получава благодарение на различния им достъп до технологиите. Колкото по-добре оборудван си, толкова по-силен противник можеш да бъдеш. 
Не липсват и обрати и изненади. Нямам търпение да видя какво ще се случи в следващата книга.

Много добро начало. Силно се надявам, а и съдейки по обема на останалите две книги, действието ще се запази стегнато като в първата книга, без излишно протакане и завъртулки. Заявката към вттората книга в края на първата също беше доста обещаваща. Така че съвсем скоро се пренасям отново в Нюкаго, за да видя какви ги вършат Възмездителите.

Няма коментари:

Публикуване на коментар