петък, 14 юли 2017 г.

"Бащите не си отиват". Никога.

"Бащите не си отиват" е първият ми спечелен Giveaway в Goodreads, за което искам искрено да благодаря на издателство ICU. Истината е, че дори да не я бях бях получила като подарък, тя беше една от основните ми цели на Пролетния панаир в НДК тази година. Но Goodreads ме изпревари. 

Оставих си малко време преди да я започна, макар Goodreads  да ми напомняше от време на време, че като Giveaway winner е хубаво да споделя своето мнение за книгата. Но за книга като тази на мен ми трябва правилна настройка. Тя е от онези книги, които чакат правилния момент, за да достигнат истински до своите читатели. Вероятно би ми харесала, когато и да я бях прочела, но сега се вкорени в мен завинаги.

"Бащите не си отиват"  е сборник с кратки разкази, есета, мисли - разлиляни и събрани в няколко страници. Двадесет дами и четирима мъже. Двадесет и четири разказа за обич, липса, празнота и топлина.
Донякъде разбирам защо дамите взимат превес в този сборник. Самата аз, бидейки момиченцето на тати, не мога и не искам да си представям какъв би бил светът без него. Съвсем наскоро водих един разговор с моя близка, чийто татко си е отишъл преди много години. Говорихме, плакахме и се смяхме за всичко това, което сега отново откривам в този сборник.

Татко е стожер, татко е непоклатима стена, татко е бетон, неразрушим. Той е винаги там. Каквото и да става в тоя живот, знаеш че татко е там. Ще изпада във възторг винаги, когато му кажеш, че се прибираш за уикенда. Ще се разтапя от щастие, когато обвиеш с ръце врата му и го целунеш. Ще му се размекват колената, когато държи внучето си в ръце. Ще играе с теб на табла и ще ти скъса шортите, без да му мигне окото, а после ще ти пусне една игра дюшеш, колкото да искаш пак играеш с него следащия път. За да не се откажеш. Татко няма да се откаже от теб. Татко винаги ще бъде там.
И когато един ден си отиде, защото това се случва рано или късно, ще остави след себе си празнина, която не може да бъде запълнена с нищо. Никога. Когато татко вече не е там, един свят се разпада. Под краката ти се отваря бездна и пропадаш. Изведнъж осъзнаваш, че не си безсмъртен. Че всички онези неща, които са ти се стрували като детска игра, всъщност са ужасно трудни, сложни и тежки, защото непоколебимата стена зад гърба ти вече я няма. И спънеш ли се назад, ще паднеш. 
"Бащите не си отиват"  е освождение. Освобождение на болката и любовта. Страниците й преливат с емоции право в сърцето ми. Някои, от които са непознати за мен. Емоции, които ме е страх да изпитам.

Макар да са написани от възрастни хора, които по един или друг начин са подредили живота си, от хора, които вече имат собствени семейства и деца, тези разкази са по детски чисти и искрени. Защото няма значение на колко години сме, колко път сме извървяли, през какво сме преминали, за мама и татко ние винаги ще бъдем деца. Понякога прегръщам дъщеря си и се опитвам да я запаметя такава каквато е сега - деветмесечно бебе и се моля един ден след години, когато пак я прегръщам, да помня този образ, на това прелестно малко бебе. Сигурна съм, че моят татко по същия начин си спомня онези минути през нощта, когато аз като малко възропче съм се гушела беззащитна в големите му (както мама ги нарича миньорски) ръце, докато ми е давал шишето с мляко.

Благодаря на Невена Дишлева-Кръстева, благодаря на Кети Иванова, Цветана Кръстева, Теа Денолюбова, Мария Касимова-Моасе, Василена Чонова, Марин Бодаков, Камен Алипиев, Силвия Чолева, Биляна Курташева, Валентин Дишев, Катя Атанасова, Екатерина Петрова, Надежда Радулова, Зорница София Попганчева, Димитър Коцев-Шошо, Ина Иванова, Ерна Ангелова, Златна Костова, Мариана Де Мео, Манол Пейков, Райна Димитрова, Елена Панайотова, Маргарита Велева и Василена Мирчева. Благодаря ви, че споделихте вашите най-съкровени чувства с нас. Благодаря ви, е ни допуснахте в онова малко тъмно кътче от душата си, където пазите най-скъпите си и топли спомени, блаодаря ви, затова че ни научихте, че Бащите не си отиват.

Един ден, когато моментът настъпи, ще я прочета отново.


Няма коментари:

Публикуване на коментар