понеделник, 10 юли 2017 г.

Игра и реалност се преплитат в света на Еребус

Обичам книги, чийто свят по някакъв начин се пренася на игралното поле, изградено от нули и единици, въпреки че не ми се случва често да попадам на такива. "Играч първи, приготви се" определено беше интересна. Спомням си, че я четох по нощите и въпреки че наистина много ми се спеше, ми бе наистина трудно да се насиля и да я оставя. "Еребус" на Издателство Пан ми напомня на нея по очевидни причини - електронна игра, която се преплита с живота на своите участници в истинския свят, съзтезание, голяма награда и объркани тийнейджъри.

Е, "Еребус" е малко по-мрачна и страховита от Играта в романът на Ърнест Клайн.
Светът на Еребус не се различва по нищо друго, от която и да било компютърна игра - хора, елфи, варвари, вампири. В Еребус можеш да бъдеш каквото поискаш. Можеш да се казваш както искаш. Да участваш в невероятни битки и да се впускаш в различни приключения. Е, като казах, че Еребус е като всички други компютъри игри, всъщност не бях съвсем честна. Има една малка подробност, която я отличава от всичи други и променя смисъла на понятието "компютърна игра" изобщо. В Еребус е закодиран изкуствен интелект. Играта може да води свободен диалог със своите участници, да се учи сама, да се развива, да отговаря адекватно на непрограмирани предварително ситуации. Свързана на дълбоко ниво с Мрежата, Еребус проучва добре своите играчи, знае слабите им места, знае как да ги използва, за да постигне целта си. 
И макар чак в края на книгата да се говори за ИИ, още от първото влизане на Ник в играта става ясно, че Еребус може да разсъждава сама.

Ник е добро момче, което носи в сърцето си едностранна любов към своята съученичка Емили. И макар тя да не е груба или преднамерено незаинтересована от него, все пак той не намира достатъчно знаци, които да му вдъхнат смелост, за да признае чувствата си. Класическа тийнеджърска ситуация. Нима всеки от нас не е имал несподелена любов в онези години, която не му е давала да заспи нощем, а сутрин го е изритвала рано от леглото със своето нетърпение да види обекта на своите чувства. 

И докато Ник е погълнат от своите любовни терзания, нещо странно започва да се случва в училището му. Съучениците му започват да се държат неадекватно, изглеждат уморени, все повече деца отсъстват от часовете и странно заговорничат по тъмните ъгли в междучасията. Някакъв диск се предава от дете на дете, но когото и да попита Ник, се сблъска със стена от мълчание. Докато накрая сам не получава един.

Еребус е най-добрата игра, в която е участвал някога. Толкова интересна, толкова умна, мистериозна и завладяваща, че Ник не може да се откъсне от нея. Игра, която преобръща целия му живот. Приоритетите бързо се пренареждат и доброто момче се превръща в поредното зомби в училище, което се чуди кой е най-подходящия момент за неговия герой в играта, за да се престори на болен и да напредне в съзтезанието. И това не е единствения начин, по който играта се намесва в неговия живот. 

Скоро игра и реалност се сместват. В единия ден се бие на арената и получава награди от Пратеника, а на следващия се промъква на отдалечен паркинг, за да прави тайни снимки на някаква непозната кола с непознат собственик. Задачите, които Пратеникът му възлага често изглеждат лишени от смисъл, но няма значение колко са странни, защото желанието на момчето да се върне обратно в чудния свят на Еребус е непреодолимо. И той е готов на всичко. Или поне така си мисли.

Истината е, че докато чета самата аз изпитвам силно нетъпение отново да се върнем в Еребус, за да видя какво ще се случи със Сарий, с какви други същества ще се запознае, пред какви врагове ще се изправи, в какви битки ще участва, как ще победи противниците си, какви награди ще получи, с колко нива ще напредне и колко информация ще успее да събере за Голямата битка с Ортолан - най-големият враг на Еребус.

Мозайката започва да се нарежда парче по парче. Всяка задача, която участниците на Еребус трябва да изпълнят в реалния свят, постава своите нули и единици инфомация в цялостната картина.
Ник ще трябва да се пребори с много по-сериозен враг от Ортолан. Трябва да се изправи срещу себе си, срещу принципите, възпитанието и ценностите си, ако иска да продължи да играе. Ник трябва да убие човек - враг на Еребус. 

Урсула Познански успява да улови много точно противоречивите емоции на децата. Силата на желанията, която в онази възраст е толкова притегателна, че може да ни накара да вършим лудости. Вятърничавостта и нейният противовес - слабо осъзнатата отговорност. Конфликтът във въпроса "Достатъчно ли съм голям за това?" Първият сблъсък с последствията от дейстията ни.
Младежките години са време на осъзнаване, на избори - съзнателни и неосъзнати, време, в което се оформяме като личности, време, в което започваме да осъзнаваме, че най-лесният път рядко е правилния, че нищо хубаво не се постига лесно. 

Макар да се усеща подхода към младежката аудитория и "Еребус" да е далеч от сериозна книга, не мога да отрека, че ми достави удоволстие да се впусна сред страниците й, да симпатизирам на героите й, да бъда част от тяхната борба. 




Няма коментари:

Публикуване на коментар