понеделник, 19 юни 2017 г.

Капка в морето,"Сол при солта"


Знам, че малцина ще отворят линка долу. Зная, че това зависи от следващите няколко изречения. Но ако трябва да съм искрена, не знам какви да бъдат те. Не зная какво да напиша, за да продължите да четете това. Нито зная как да продължа, за да подтикна тези, които все още не са чели "Сол при солта" да го направят. Чувствам, че каквото и да напиша, то ще бъде недостатъчно и посредствено. Не знам, дали успявам да уловя цялата палитра от чувства и мисли, които ме заливат след последната страница. Камо ли да ги изразя върху белия лист.
"Сол при солта" е колкото силна, толкова и нежна книга, колкото тъжна и изпълнена с отчаяние, толкова топла и обичлива. Всеки, който умее да пробуди такива емоции, пишейки за Втората световна вйна, заслужава дълбок поклон.
Войната често е статистика, документални филми, очерци, записи, доклади, изследевания и цифри, много, наистина много цифри. Но зад всяко едно число стои личност, не бива да го забравяме.

Всеки един от тези стотици хиляди загинали в концлагерите, всеки един от войниците сражавали се в тази война, независимо от страната, всеки един от онези девет хиляди души загинали на борда на "Вилхелм Густлоф" има своя лична история, има родители, които е изгубил или дете, което са му отнели, има страхове, които носи в себе си, надежди, които спотаява, роднини, с които се надява един ден да се събере, чувства, които го подтикват да действа по един или друг начин.


И тази книга е точно това. Лична история. Не една, не няколко, а хиляди. Лични истории символи. Ако прочетете бележките на автора в края на книгата ще разберете това, което вече сте усетили под повърхността. Всеки един от героите е символ на милиони като себе си. Безпризорното момченце е прототип на всички онези невръстни деца загубили семействата си във войната.  

"Някои от тях са станали обект на неописуеми зверства, други - на невероятни добрини от страна на напълно непознати хора."

Когато говорим за войната, говорим за стратегии, воени планове, нападения, бомбардировки, дати, жертви и отново цифри. И често забравяме за личния ужас, който всеки човек преживява от едната или другата страна. Войната е чудовище, което поглъща човешките мечти, души и животи. Трудно е да отделиш внимание на милионите лични стории, когато разрухата и ужасът са толкова повсеместни. Затова обичам книги като "Сол при солта". Те издърпват на преден план историята на малкия човек, нищожен на фона на мащабното унищожение и все пак милионите жертви са точно това - милиони хора с лични истории.
Когато накрая теглим чертата, отново има цифри. Стотици хиляди загинали евреи, стотици хиляди загинали германци и руснаци. Милиони, стотици, хиляди, десетки...Но когато погледнем от разстоянието на историята, осъзнаваме, че културните, расовите и националните различия губят своята сила. Пред смъртта всички са еднакви.



"Избрах роман за деца и юнощи, за да покажа войната видяна през очите на младежи от различни националности, принудени да изоставят всичко, което са обичали"

Йоанна, Флориан, Емилия и Алфред са юноши. Йоанна е млада девойка, учила за медицинска сестра, Флориан е на възраст, в която вече трябва да мобилизиран в германската армия, но заради своите умения работи за райха като реставратор. Емилия е почти дете, 16-годишна девойка, която е бремнна в последното тримесечие. А Алфред е социопат и фанатизиран нацист. Момче с високо самочувствие и много комплекси, което копнее да бъде някой, да се превърне в някой, защото настоящото му аз е страхливо, слабо и невзрачно. И ето, че тази война е неговият шанс да се превърне в нещо друго.


Миналото на тези младежи е мътно и кърваво. Всеки от тях е оставил близките си, справил се е някак през годините на войната, съхранил е мъничко човещина в себе си и мъничко живец за борба и сега поемат на път към водата, единственият път за бягство от настъпващите руски войски.


Историята се пише от победителите. Затова и когато споменем Втората световна война германците добиват тъмни краски и злата им природа се разкрива пред нас. В Бухелвалд днес има музей, който съвсем спокойно може да се нарече, посветен на руските освобдителни армии. И вероятно не е единственият. Но Рута Сепетис дава една различна гледна точка към войната. За хората с тайни от Райха или с неподходящ произход и националност германците означават сигурна смърт,  но и това което ги следва откъм тила не е по-добро. Краят на войната приближава и руските войски са нахлули в Германия, но те не се носят като ято гълъби на мира. Те са груби, диви хищници, които носят след себе си зверства и смърт.


Всеки таи в себе си надеждата да открие сестра, родители, брадовчеди, приятели, хора, чиито очертания изплуват пред очите им нощем преди да заспят. Нишките на историите им се преплитат и те попадат заедно на кораба "Вилхелм Густлоф"
Всеки носи своите тайни, всеки се бори със своите демони и се надява, че има светлина в края на пътя.


"Сол при солта" не е изпълнена с ужаси, мъчения и унижения. Но светът на войната през очите на деца е много по-суров и първичен. Сблъсъкът с моралните ценности, създадени у тях от семействата им е още по-ожесточен. Всеки опит да се спасиш е предателство към всички онези, които не са успели. Всеки порив на надежда е кинжал на вината, забит дълбоко в тялото като свредел.


Мислех, надявах се друго да излезе изпод пръстите ми на тази страница. Надявах се, да ви разкажа повече за романът, на историите и начинът по който рута Сепетис ги насочва, заплита, разплита и следва. Надявах се да успея да бъда обективна. Надявах се, че няма да разводня неща с мисли и чувства. Но изглежда съм неспособна на обективност в такива случай. "Сол при солта"  ме разпиля. Когато затворих книгата, чувствах крайниците си ледени, въпреки знойната жега в стаята, измръзнали в сковаващата зима в историята и снежната белота сред страниците. Главите са кратки, а паузите големи. Паузи, които те изпращат в казан с емоции. А снегът, който покрива тази прокълната земя в книгата сякаш се е разтелил по хартиените страници.

"Сол при солта" е за мен Романът на годината. 

"Сол при солта" е книга от юноши за юноши. В  училище днес учим много малко за Втората световна война - предимно цифри и статистика. Но книги като тази ни позволяват да погледнем под повърхността на едно от най-значимите събития на 20 век. Истории като тази няма да намерим в учебниците, нито ще обсъждаме в училище, защото образованието трябва да е обективно. Истории като тази ще живеят в спомените и разказите на оцелелите очевидци и сред страниците на художествената литература.





Няма коментари:

Публикуване на коментар