четвъртък, 25 май 2017 г.

Красота, страх и смърт в "Градината на пеперудите"

Прелестната корица на "Градината на пеперудите", излязла под логото на Издателство "Милениум", ще ви каже всичко, което трябва да знаете за тази книга. Но ще я усетите истински, едва след като заторите и последната страница, гарантирам ви. 
Бях със смесени чувства, когато реших да я чета. Не съм в настроение за тежки книги, но се радвам, че все пак посегнат към нея, защото в тази книга се крие много, ужасно многого повече от това, което се вижда на повърхността.

Смразяваща и едновременно с това пленителна история. От момента, в който отгърнах първата страница, не можах да се откъсна от нея, докато не затворих и последната. 
Градината на пеперудите е красиво и ужасяващо място. Градинарят е социопат, които отвлича млади и красиви момичета, за да ги превърне в пеперуди за своята градина. Първото нещо, което се случва, когато се събудиш в Градината е да получиш своите крила от него. Когато прелестната и смразяваща кръвта татуировка е завършена, идва и първото изнасилване. Като дългоочакван удар с камшик. Знаеш, че ще те заболи, но когато изплющи в гърба ти, все пак те изпълва ужас, какъвто не си и сънувал.

Не знам, дали бих могла да ви опиша животът в Градината. Безкрайните дни, изпълнени с отчаяние. Не знам, дори кое е по-страшно - надеждата, че може би нещо ще се промени и ще се измъкнеш от този ад или пълната й липса, която смазва живецът в теб. Ужасът от очакването на поредното посещение на Градиняря или още по-страшно, на неговия син - Ейвъри, който изпитва истинско удоволствие от това да наранява и унижава физически и психически Пеперудите на баща си, очакването на поредното изнасилване или пълното безразличие, граничещо с обреченост и смърт. Страхът от това да се привържеш към някое от момичетата, споделящи съдбата ти, защото ще разбиеш сърцата им когато някой ден Градинарят дойде за теб, когато настъпи последния ти ден в Градината или тъгата по някоя от изгубените Пеперуди. Не знам, кое е по-ужасяващо. Градинарят, който отвлича момичета, осквернява тялото, душата и ума им или това, че той искрено вярва, че ги обича, милее и се грижи за тях, като за свои пеперуди и дори и в смъртта им, той смята, че ги почита и съхранява с искрена нежност и любов.

Това е една история, в която противоположностите се сблъскват и сливат постоянно. Когато загубиш почва под краката си, когато бъдеш изкоренен от живота си и затворен на това обречено място, колебанията стават част от ежедневието ти, страхът и ужасът от случващвото се и от очакването на още по-черното бъдеще те превръщат в друг човек, в сянка на това, който си бил преди

Градината е прекрасна и просторна - водопад, скали, пещера, езеро. В къщата не липсват удобства. Момичетата имат дори библиотека и 24/7 готвачка и медицинска сестра. Това е другата крайно извратена нишка - Лорейн е една от първите Пеперуди на Градинаря и единствената надживяла 21 години, единствената, която се е влюбила в него и сега гасне, заради повехналата си младост, защото не е достатъчно свежа и красива, за да бъде все още една от неговите пеперуди и да заслужи своето място във витрината. Лорейн се превръща в жертва на Столкхолмския синдром - привързва се към своя насилник и макар Градинарят да й гласува пълно доверие. което и дава перфектната възможност да помогне на момичетата, тя дори и за миг не се замисля за тази възможност.
В Градината нямаш друга самоличност, освен тази която ти даде Градинарят.
Животът тук е кратък. Когато пеперудата навърши 21 години, Градинарят идва за нея, а на следващата сутрин, другите пеперуди моят отново да я видят - съхранена във витрината. Тези момичета знаят, че има само един начин да напуснат Градината - витрината и живеят всеки ден с тази обречена мисъл. И въпреки всичко, въпреки изнасилванията, въпреки, нервните сривове, въпреки отчаянието и лудостта, те са семейство - смеят се, обичат се, подкрепят се, тъгуват една за друга и обичат живота, колкото и скапан да е. 

"Градината на пеперудите" не оставя привкус на надежда по небцето след последната страница. Не, животите на тези момичета са унищожени безвъзвратно. Но Дот Хъчисън не те оставя и смазан и омаломощен, както очаквах. Разказва една смразяваща и опияняваща история, която надниква дълбоко в съзнанието на похитител и жертва, изследва поведенческите модели на пленничеството и развитието на едно малко общество, заставено да живее при екстремни условия. История, която със сгурност ще достигне до вас, ще ви вкопчи в примката си и няма да ви остави безразлични.





Няма коментари:

Публикуване на коментар