понеделник, 15 май 2017 г.

Какво е да живееш в "Къща от стъкло" и целият свят да става свидетел на всяка твоя дума и жест?


Открих това съкровище съвсем случайно. Корицата й мигновено привлече вниманието ми, а когато прочетох гърба й, знаех, че ще я чета. 
Българската корица на книгата на издателство Егмонт е наистина много добра и стилна - цветово и композиционно издържана.

Когато започнах да чета "Къща от стъкло" очаквах нещо различно. В главата ми започна да звъни камбана - телевизия, риалити програма, смърт и мигновено се появи образът на Ричардс от "Бягащият човек" на Кинг. 


Е, ако и вие сте си мислили така и ви предтои да я започнете, нека ви кажа: тя не е нищо като новелата на Кинг. 


Изключителна рядкост е когато си напълнил кошницата си с очаквания и то за нещо конкретно и четивото ти се окаже много различно, да не се разочаоваш. Но "Къща от стъкло" определено не е разочароваща. 
Това е историята на семейство Стоун - Джаред, Диърдри, Джаки и Мегън. Едно най-обикновено семейство - работещи родители, две дъщери с малка разлика и задълбочаващ се конфликт и всички малки ритуали, които съпътстват ежедневнието и внасят уют в делника.

Докато Джаред не получава диагноза  - мозъчен тумор, 4 месеца живот. В моменти като този животът просто се изспива отгоре ти като кофа с вряло масло, без да се интересува какво правиш, какво мислиш, какво планираш или искаш.
Глио, туморът на Джаред, се настанава трайно в мозъка му и започва да изучава, да опитва, да се храни и да съпреживява целия изминал живот на гостоприемника си. А самият Джаред вече усеща последствията от това да имаш тумор в главата - забравянето, разсеяността, главоболието са само началото. Изведнъж мисълта, че трите момичета на неговия живот, трите прекрасни жени, които са целият му свят, ще останат сами с цялата финансова тежест на живота и ипотеката, която трябва изплащат двамта с Диърдри, се стоварва върху му с цялата си тежест. 

И така Джаред взима решение - да продаде живота си на този, който плати най-много. Без да го обсъди със семейството си, той пуска своята обява в EBay, в цялата й прелест и без ограничения. Този, който получи живота му, ще може да направи каквото поиска с него - да го убие незабавно, да го пороби, да го измъчва, да го изследва. Списъкът е дълъг, залогът - голям и обещаващ.

И тук започва конфликтът. Обявата набира известност и Джаред не чака дълго преди да получи първата оферта.В крайна сметка продава живота си на телевизията, позволявайки им да заснемат последните седмици от живота му, да снимат семейството му, дома му, кучето му, всичко до най-малката подробност. И цялото това събитие е подплътен с железен договор, от който няма мърдане. 

Докато четях втората част от книгата, където снимачният екип вече бе разположен в дома на семейство Стоун, от главата ми не излизаше една песен на Everlast - What It's Like, която разказва три сурови истории - бездомникът до магазинчето за алкохол, който прости със срам в очите, бременната Мери, която е изоставена от своя любим и Макс, който се забърква с дрога и когато бива застрелян, оставя след себе си разбитите сърца на жена си и децата си, 



God forbid you ever had to wake up to hear the news
'Cause then you really might know what it's like to have to lose
А в клипа една тъпла от обикновени, истински хора, хора като Мери, Макс и бездомникът се трупат пред една витрина, за да видя вътре перфектното семейство, което се храни на закуска, всички насядали около масата са щастливи, смеят се, учтиви и толкова съвършени, че почти очакваш всеки миг да се пропука стъклото,а с него иилюзията.
Такива мисли ме навяват, докато бродя сред страниците и се напрапвам в интимната обстановка на семейство Стоун, четейки.

Джаред умира и макар това е крайъгълният камък, около който се завърта историята, "Къща от стъкло" е по-скоро за неговите близки. За това как те се справят с този ужас, със загубата на своя баща и съпруг, с това да гледат как ден след ден той гасне и си отива от тях. И не могат да си позволят дори минута нежност и искреност един с друг, защото всичко ще бъде излъчено в национален ефир. А никой не иска целият свят да става свидетел на най-съкровените му мигове - мигове, в които е слаб, раним и уязвим.

Това, което дава истински заряд на книгата е Джаки и нейната тиха и същевремнно борбена натура. Джаки е тихо момиче което предпочита да не се набива на очи, тя с движи незабелязано както по училищните коридори, така и в живота. И заедно с това, Джаки е непримирима. Телевизията показва ден след ден баща й като вегетиращ зеленчук, какъвто той все още не е, но всеки епизод на предаването засилва усещането, че края наближава, че краят вече е настъпил. Малката Джаки обаче не се примирява с това. Да, тя не може да изкелува баща си, не може да премахне тумора в мозъка му, но може да му позволи да умре с достойство, без да става раздумка на вечеря във всяко едно американско семейство.Но да се бориш с такъв сериозен противник като американската национална телевизия не е никак лесно.

И докато Джаки води своята борба с предаването, Глио - туморът в мозъка на Джаред, пирува с неговите спомени, с неговите сетива и рефлекси, с неговите мускули и нервни окончания. Глио се гмурка в главата на Джаред и поглъща спомен след спомен - щастливи, тъжни, съкровени. С всеки следващ спомен, който Глио изяжда, ние се потапяме в щастливото минало на семейство Стоун, а самият той се идентифицира все повече и повесе със своя гостопеиемник.

Наистина не очаквах това, когато отгърнах първата страница на "Къща от стъкло" и това направи историята още по-интригуваща, силна и всепоглъщаща. Новелата на Лен Влахос се впива под кожата, изкарва на яве най-големите ни страхове и ги излага на показ. Тя е въздействаща и малко особена. Може би няма да се хареса на всички, особено на хора, за които рекът е лична тема. Но това, че едно нещо е трудно, тежко и тъжно, не означава, че трябва да си затворим очите за него. Животът е суров и ние трябва да се борим с него.



Няма коментари:

Публикуване на коментар