вторник, 2 май 2017 г.

Бел, "Изгубена в книга"

Сега покрай филма, който излезе в кината, историята за Бел и Звяра съвсем очаквано се възроди. Отвсякъде ни заливат чаши, чинии, дрехи, обувки та дори детско бельо изрисувано с Бел в нейната пищна жълта рокля прегърнала Звяра в разгара на техния красив танц. Но този път нямам нищо против, защото заедно с всичките домашни посуди излезнаха и няколко книги за тази красива история. 

Влюбих се в корицата на още щом я зърнах. Истинска магия е и се радвам,че Егмонт Тийн са решили да я запазят.. 
Обичам приказката за "Красавицата и звяра" във всичките й варианти. Това беше и мисля, че все още е любимата ми филмирана приказка от Дисни. Години по-късно започнах да гледам на приказките по друг начин, вече не б
яха просто красиви вълшебства за лека нощ. Разбрах, че има и друг вид приказки, които са не по-малко хубави от сладникавите истории за принцове и принцеси. Но това сантиментално чувство на привързаност и топлина, което изпитвам, когато се потапям в света на Бел и Звяра, ще се запази винаги.
Обичам приказката за "Красавицата и звяра" във всичките й варианти. Това беше и мисля, че все още е любимата ми филмирана приказка от Дисни. Години по-късно започнах да гледам на приказките по друг начин, вече не бяха просто красиви вълшебства за лека нощ. Разбрах, че има и друг вид приказки, които са не по-малко хубави от сладникавите истории за принцове и принцеси. Но това сантиментално чувство на привързаност и топлина, което изпитвам, когато се потапям в света на Бел и Звяра, ще се запази винаги. 


И ето че отгръщайки страниците на "Изгубена в книга" потъвам в историята и се чувствам прекрасно. Искам да прекарам повече часове в компанията на Люмиер, Когсуърд, Чип и мисис Потс. 

Това е първата ми среща с Дженифър Донъли, но тя е толкова прекрасна, че се надявам да се влюбя така и в другите й книги. Историята се вмъква в приказката за Красавицата и звяра по много елегантен начин. 
Бел е дала дума да остане в замъка на Звяра завинаги на мястото на баща си и сега е негов пленник. Млада, красива и изпълнена с мечти, тя трябва да се примири със своя затвор. А обитателите на замъка, макар да са очарователни и изпълнени с приятелски чувства към нея, не могат да заместят свободата й, нито липсата на баща й. С всеки изминал ден Звярът обърква Бел все повече и повече. Понякогяа е избухлив, понякога мил и никога не се държи точно така както тя очаква, че ще постъпи. Поведението му е толкова противоречиво, а неговите бъбриви слуги намекват нещо за някаква тайна. Но всеки път, когато Бел опита да се доближи до сърцето на тази тайна, бива горесто отхвърлена. Вижда протегнатата ръка за помощ към себе си, но не знае, след като я хване какво да направи. А и никак не е лесно да хванеш ръката на този, който те е обрекъл на вечер затвор. 
Историята подхваща моята любима приказка от  момента, в който Звярът е подарил на Бел библиотеката. Разчуствана от този подарък, тя скаш за пръв път поглежда към него с въпрос - Защо правиш това за мен? Защо ми подаряваш нещо толкова ценно? Обожавам гледната точка на Бел към книгите. Когато чета мислите й, които се изливат на белите страници сякаш чета своите собствени мисли, сякаш аз влизам в красивата библиотека и прокарвам пръст по прашните томчета. 

"Кафявите очи на Бел бяха грейнали от щастие, през целия си живот тя бе обичала книгите. обичаше вида им, мириса им, да ги усеща в ръцете си. Но най-много от всичко обичаше чувството, което я обземаше, когато вземеше в ръце някоя книга - усещането, че държи цял един свят в ръцете си. "

Бел запретва ръкави решена да върне блясъка на библиотеката и изведнъж неочаквано се оказва заобиколена от приятели, които искат да й помогнат, да бъдат част от живота й, около нея са Люмиер, Когсуърд, мисис Потс, Чип и онази засуката четка за прах с френски акцент, на която не мога да си спомня името. Дори Звярът се появява и сякаш иска да бъде част от тяхното начинание, от техния ден, от техния смях и радост. 

Но един хубав ден не е достатъчен, за да забравиш, че си затворник, че си обречен. И тогава ненадейно Бел открива тази вълшебна книга, която примамливо я кани в своя свят. Никога вече е прекрасна земя, владение на Графинята, която сама пише приказката в нея. Там Бел се запознава с нови приятели, които са вечно усмихнати, които не избухват обзети от гняв, който не са тъжни и не се отдръпват от нея - перфектните приятели.  Бел започва да се връща в книгата все по-често, опитвайки се да избяга от истинския си живот. Никога вече е осъществена мечта. Всеки от нас някога е искал да бъде част от някоя история. И сега Бел се оказва в центъра на една такава история, пълна с вълнуващи приключения, бляскави балове и щастливи мигове. 
Нищо в истинския живот не може да бъде толкова перфектно и Бел го знае. Но Никова вече не е истинска и не претендира да бъде. Тя е част от облога на Любов и Смърт - две сестри, които залагат на карта щастието на Бел и Звяра. Ще поиска ли Бел да се върне в реалността, в замъка на Звяра, затворена завинаги, далеч от баща си?
Дженифр Донъли е създала една прекрасна приказка в приказката. Харесва ми това, че е използвала сюжетни линии от различните интерепретации на "Красавицата и звяра". И това, че е използвала и някои мотиви от други приказки, но ще оставя на вас сами да ги откриете, без историята да се превръща в манджа с грозде. 




"Изгубена в книга" е приказка, която се чете неусетно и единственото, което ме натъжи е че бе толкова кратка.

Няма коментари:

Публикуване на коментар