четвъртък, 20 април 2017 г.

BOPS "Храна за душата"


Това е първият ми BOPS. И е прекрасен! Истина ви казвам.


Аз съм една от онези заблудени души, които научиха за BOPS едва миналия месец. Направо не мога да повярвам, че съм изтървала повече от половин година. Но като се замисля малко беше съвсем логично. Есента и зимата на миналата година бяха свързани с най-хубавоto събитие в живота ми - раждането на прекрасната ми дъщеря, която вече ме гледа с жив интерес, докато чета и не спира да протяга палави ръчички към книгите ми. Грижите околко това разкошно същество, консумираха 24 часа от денонощието ми и в малките промеждутъци предпотичах да чета книги, вместо да бъда онлайн.
Но нека ви кажа, че сега откакто знам за съществуването на BOPS една моя отдавнашна мечта се изпълни и като истински маниак си поръчвам кутията още на 1-ви, когато Алекс и Райс обявят темата. 

Чаках априлския BOPS с истинско нетърпение, а когато най-накрая беше в ръцете ми... Не знам, дали си спомняте колко се вълнувахте, когато получихте първата си кутия, но в мен бушуваха и се бореха вълнение, нетърпение и единствременно с това желание да задържа това чувство по-дълго и да не бързам да отворя кутията.

Отварям кутията, разравям трепетливо шумящата хартия (тук малкия гном от кошарата се заинтригува от шума и започна да наднича към мен) и пред мен започва да се разкрива съдържанието на априлската книжна усмивка. 

Сладката курабийка, която още не мога да се заставя да изям, макар че понякога едва се удържам. Но е толкова сладка идеята, че сърце не ми дава да се лиша от присъствието й. Зарекла съм се в някой от идните студени дни да си забъркам един хубав какаов чай, какъвто не съм пила от преди да се забременея, да се сгуша на топло в леглото и да се насладя на това малко изкушение.

А какво откривам до курабийката мислите? Чай! Прекрасен букет от билки и плодове. Пия чай от няколко години. Преди това не можех да понасям дори самата мисъл за тази напитка. Бях пристрастена към чистото черно кафе. Колкото по-горчиво, толкова по-добре. Но както често се случва, нещата се обърнаха на 180 градуса и сега изпитвам истинска наслада да пия чай. И макар че все още недолюбвам съвсем билковия, ви уверявам, че този букет, който Алекс и Райс са подбрали за нас е великолепен. Спазих традицията и не седнах да чета "Книгата на чаения майстор" нито веднъж преди да си запаря от него.

Чай и курабийки - какво по-хубаво? Освен може би да запретнеш ръкави и сам да си забъркаш едни. Вие слагате ли престилка, когато майсторите нещо в кухнята? Аз да, защото иначе дрехите ми се превръщат в обедното меню - по петната можете да познаете какво ще ядем. И ето, че в априлската книжна кутия откривам нещо страхотно. Кухненска престилка с мотивиращо послание. И макар че много ме беше страх да не си я изцапам, си боядисах Великденските яйца с нея. Хахаха, за пръв път предпочитам да си изцапам дрехите пред престилката. Нищо, че на нея точно това й е преназначението.

Априлската тема на BOPS - Храна за душата. Точно такава е и "Книгата за чаения майстор". Една различна тийн антиутопия, разказана през очите и вътрешния монолог на Нория - дъщерята на чаения майстор в малко градче. Една история, която ще ви потопи в постапокалиптичния свят, създаден от Еми Итеранта и ще ви докосне със силата и крехкостта си. Наистина "Храна за душата". Ревю за книгата може да намерите тук



До следващия BOPS. :)

Няма коментари:

Публикуване на коментар