четвъртък, 23 март 2017 г.

Когато главата ти обитава "Легион" от халюцинации

Обемът на "Легион" е нещо крайно необичано за Брандън Сандерсън., особено имайки предвид впечатляващата тежест на двете книги от  поредицата "Летописите на Светлината на Бурята", които Студио Артлайн пусна и в двутомни издания. 
Е, дължината на тази новела не я ощетява по никакъв начин. Още от първото изречение Брандън Сандерсън минава директно на въпроса и оставя главният герой да се представи сам:

"Казвам се Стивън Лийдс и съм напълно с разсъдъка си. Но халюцинациите ми от друга страна са доста луди."

Как да не ти се дочете след такова начало?

Стивън Лийдс е името му, но го наричат Легион. Той е богат частен детектив, който е доста претенциозен към случайте, които поема. Лийдс е безспорен гений, който създава в ума си аспекти на собствената си личност, които дават израз на многобройните му и специфични способности и умения. 
Учените умират да изследват тази негова халюцинираща глава, заради което и по-голямата част от предполагаемте му клиенти са хора, които просто искат да тестват способностите му, за да го изследват. 

Годините са направили Стивън подозрителен., затова и когато Моника идва при него с молба да й помогне да открие човекът изобретил фотоапарат, който снима миналото, недоверието, което го разяжда отвътре, е съвсем обосновано.
Аспектите на личността му са не по-малко колоритни от самия него. Джей си, който обожава да наритва чужди задници и  не мърда никъде без пистолета си. Ерудираният Тобиас, който е като неизчерпаема енциклопедия за справки. Интуитивната Айви, която разчита безпогрешно всяка емоция по хорските лица. Изобщо до един чешити и особняци. Но и крайно полезни в напечени ситуации, в каквито Стивън очевидно често се забърква. Нестихващия диалог и дори често дискусия, които текат между Стивън и неговите аспекти, внасят добра доза хумор в новелата и засилват динамиката на разказа.

"Легион" отваря и няколко сериозни теми. Основната от които е тази за различността и как обществото я приема. Стивън е един необичаен особняк, защото все пак не всички хора, разговарят свободно и публично с гласовете, които чуват, още по-малко с хората, които халюцинират, съвсем най-малко, когато ясно осъзнават, че събеседникът им е плод на тяхното собствено въображение. 
Харесвам тази позиция, която Легион заявява пред света: "Да, аз виждам и  си говоря с въображаеми хора, които са проекции на моето собствено Аз в неговите върхови форми на познание. Да, осъзнавам, че са халюцинации. И да, въпреки това искам да ми запазите 6 места в самолета, които за вас ще бъдат празни, но аз не смятам да съзадавам хаос в главата си, защото на вас ви се свидят няколко хиляди долара."

Новелата засяга и някои религиозни въпроси и в своята художествена измислица поставя въпроса за доказването на християнските корени. Съществувал ли е Исус Христос? Наистина ли е бил Божий син? Наистина ли е възкръснал? И противопоставя на това търсене ислямския фанатизъм, който иска да обори съществуването на една цяла религия, което би сринало устоите на западния свят.  В крайна смека авторът запазва неутралитет и оставя въпросите висящи и някак встрани. По тази причина и за щастие книгата няма религиозен привкус.
Като се поразрових в официалния сайт на Сандерсън се оказа, че "Легион" има и продължение - "Skin Deep", издадено в Америка 2014г. което ще се радвам да видя на българския пазар. Обемът от 200 страници пак не спада точно в характерните за Сандерсън норми, но щом е тръгнал прогресивно да увеличава, още две-три книги в поредицата и ще навакса до обичайните си книжни размери.



"Легион"  е прекрасна фантастична новела, която ще ви зарадва с интересни образи и теории. А умението на Сандерсън да пише така майсторски увлекателно просто няма как ви разочарова, без значение, дали сте стар фен или те първа прохождате всред творчеството му

Няма коментари:

Публикуване на коментар