понеделник, 13 февруари 2017 г.

Антиутопичен апокалипсис затворен в стените на "Небостъргачът" на Балард

Написана в далечната 1975г. "Небосъргач" на Балард се появи с подновено издание от издателство Колибри на пазара в края на миналото лято. И като повечето антиутопии, особено с елемент на фактастика, писани в средата и края на миналия век, "Небостъргач" изпреварва времето си с някои от идеите на своя създател.

"По-късно, докато седеше на своя балкон и ядеше кучето, доктор Робърт Лейнг размишляваше върху необичайните събития, случили се в огромната жилищна сграда през последните три месеца. Сега, когато всичко се бе върнало в нормалните си релси, го учудваше как без някакво очевидно начало, без повратна точка, животът им бе навлязъл в друго, зловещо измерение. Със своите четирийсет етажа и хиляда апартамента, супермаркет и плувни басейни, банка и начално училище – всички те на практика изгубени в небесата – небостъргачът предлагаше предостатъчно възможности за конфронтация и насилие. "

Типично в духа на Краля, Балард пуска като бомба над въображението на читателя края на своята история още в първото изречение. А после го оставя страница след сраница да дерзае  и попива всеки детайл, който ще го отведе в края на това пътуване и ще отговори на въпроса, как точно Лейнг се е озовал там на балкона, ядейки куче и кои са тези мистериозни събития, които са го докарали до този момент. Но препратките към Кинг спират до тук. "Небостъргач" е замесена от друго тесто, макар да е не по-малко завладяваща, свирепа и въздействаща.

Когато наскоро разведения Робърт Лейнг си купува по препоръка на сестра си един от 1000-те апартамента в 40-етажния небостъргач в покрайнините на Лондон, няма ни най-малка представа в какво се забърква. Така е модерно. Престижно е да се живее в тези небостъргачи-мегаполиси, които притежават всичко необходимо, за да не ти се наложи никога да не излезеш от тях - училище, мол, басейн, детска площадка, супермаркет. Единствената причина, поради която наемателите напускат сградата е, за да отидат на работа. Но нанасяйки се в този чудовищно голям Бевърли Хилс, далеч не стига върха на елита. Разделението се е ширнало по коридорите на небостъргача и изкачването към високите етажи те първа предстои.  Колкото по-висок е етажът, толкова по-голямо е жилището, толкова повече са екстрите. И въпреки че детската площадка на върха на сградата е една и е предназначена да обслужва нуждите на всички деца, достъпът до нея съвсем не е свободен за майките от долните етажи, както се оказва по-късно.  Това е само дребен пример за назряващите конфликти сред обитателите на небостъргача. И така повод след повод, спор след спор, напрежението расте, взаимоотношенията се изострят, етажите се настройват едни срещу други. Наемателите постепенно започват да се откъсват от външния свят и да се изолират в техния си небостъргач. А колкото повече се затваря един социум, толкова по-неизбежен става конфликтът.

Апокалипсисът се отприщва с една счупена бирена бутилка, литнала от високите етажи, където неспирните партита се леят и сливат едно в друго. Тази бутилка се превръща във фитилът, нужен, за да подпали целия небостъргач. Нагнетеното напрежение по различните етажи постепено се изнася в коридорите, където се превръща в ожесточен спор. Не закъсява и насилието. Жилищата се превръщат в убежища, мебелите в барикади, телата в тотеми.

"Беше се възцарил нов ред, при който целият живот в небостъргача се въртеше около три основни ценности – сигурност, храна и секс."

На преден план излиза първичното, животинското в суров вид - свирепи набези, хищнически преследвания и маркиране на територия. Трите прослойки в сградата започват битка помежду си, но не си спестяват жестокостите и един на друг. Това е борба за надмощие и борба за оцеляване. Естествен подбор в най-чистия му вид. Убий, за да не бъдеш убит. 

"На повърхността ежедневието в блока изглеждаше почти нормално – повечето живущи излизаха всеки ден за работа, супермаркетът още беше отворен, банката и фризьорският салон функционираха както обикновено. И все пак вътрешната атмосфера бе на три неспокойно съжителстващи въоръжени лагера. Позициите се бяха втвърдили окончателно и между долните, средните и горните нива практически не съществуваше контакт. "

Балард проследява всички етапи от формирането на този малък социум до неговото разпадане през очите на трима герои - по един представител за всяка прослойка.
И противно на общоприетото схващане, че бунтът тръгва от угнетения пролетарият, изтощен да е на дъното на пирамидата, тук враждебността е двустранна и макар разделени и групирани от различните нива на вертикалната йерархия, тук всеки е срещу всеки, а конфликтът избухва с еднаква ярост и от двете страни на небостъргача. 

Уайлдър, заселник на най-долните етажи, баща на две момчета си поставя за цел да стигне до върха на небостъргача, изкачвайки се ден след ден, етаж след етаж, като паразит, който се прикрепя към все още функциониращ организъм. Кара го да си мисли, че има нужда от него, а всъщност профитира от неговото положение и живот, изоставяйки го в минутата, в която си намира по-добър гостоприемник на някой от по-горните етажи. Уайлдър е заслепен от своята фикс идея да достигне върха, да извърви пътя от долу до горе и да стане част от елита на това тяхно малко общество. Също като името си Уайлдър е див, недодялан и необуздан дребен хищник, който се придвижва нагоре като чакал, дебнещ жертвата си.

Лейнг, с когото и започва книгата, е представител на средната класа. Позициониран на 25-я етаж, Робърт сам претърпява метаморфозите на обществото и изпитва цялата палитра от чувства, които прозират през първичните инстинкти на жителите в кооперацията, от страх, до крайна жестокост. Лейнг не се е запътил нито нагоре, нито надолу. Той превръща дома си в крепост и оцелява плячкосвайки изоставените апартаменти на и около етажа си, за да оцелее
.
На върха на пирамидата застава създателят на небостъргача - Антъни Роял. Архитектът е на път да напусне луксозното си жилище на последния етаж, когато конфликтът избухва. И тогава двамата с жена му, която дълго време е настоявала да се махнат оттам, водена от своите превисоки претенции, осъзнават, че това няма да се случи, че те просто ще останат тук и ще заемат своето място на шахматната дъска. Архитектът се превръща в алфа мъжкаря на елитната класа. Готов на всяка цена да защити висините на своя небостъргач от набезите на долните етажи, Антъни Роял не се свени да използва властта, която правото на хищника му дава, като лъв, който постепенно създава своя прайд. 

И макар небостъргачът, в които живеят да се е превърнал в гладиаторска арена, никой от наемателите му не позволява и дума от това да стигне до външния свят, а битката в жилищния исполин се превръща в най-свирепо пазената тайна.

С романът си Балард извършва детайлна  дисекция на слабостите едно затворено общество. Безмилостен към недъзите им, той разнищва своите герои до най-черните кътчета на човешката душа, извайждайки на показ първичните желания и животинския инстикт. Блестяща сатира на съвременното общество. Кратка със своите 240 страници, но съдържателна. 


Нямам търпение издателтво Колибри да издадат и "Катастрофа" на Балард, но все още не съм видяла някъде да е обявена дата, така че ще чакаме. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар