сряда, 25 януари 2017 г.

Отклонение ли е Любовта?

През цялото време докато чета "Отклонение" не мога да се оттърся от образа на Невена Коканова. Всяко отмятане на коса, всяко движение, всеки смях и жест на Неда кара нейното лице да изплува пред очите ми. И всъщност се изненадвам, когато по-късно проверявям и виждам, че именно тя изиграва нейната роля във филма. Идеална е за тази роля и все пак не го очаквах. 
Не знам защо започнах с това. Малко ми е трудно да подредя мислите си. Това е третата книга на Блага Димитрова, която чета (след "Лавина" и "Пътуване към себе си") и точно както и предишните два пъти след края й се чувствам заситена с емоции.

Блага Димитрова има свой собствен почерк на писане. Прозата й е като поезия - нежна, философска, противоречива, лека и в същото време толкова силна и въздействаща. Грабва те като есенен вятър, откъсва те от клона, на който досега така уютно си се поклащал, и те понася във вихъра си. Без значение каква история разказва, тя всъщност винаги пише за Любовта. Любовта с главна буква - безкомпромисна, чиста, първична, истинска и искрена, неизискваща и вечна. Любов отвъд всичко и всички.
“Само една любов признавам на тоя свят – да обичаш независимо от това, обичат ли те, носят ли ти сигурност, подкрепят ли те, като че ли си недоразвито същество и се нуждаеш от патерици. Независимо от това, изгодно или не, благоразумно или не. Да обичаш, защото обичаш. Това е единственото основание.”

Нейните герои Неда и Боян се окават в урагана на това красиво и жестоко противоречие. Млади, живи, влюбени - един в друг и всеки в живота. Двамта са противоречиви като деня и нощта. Тя увлечена по миналото, той забързан в бъдещето. Тя - усмихната, вечно засмяна в най-неподходящия момент, той - свъсен като облак. 

Толкова е различен животът, когато си на 20. Всичко е възможно и сигурно заради това така с лека ръка двамта позволяват на гордостта им да ги отведе в две различни посоки. Когато си на 20 не просто вярваш, а знаеш, че можеш да се справиш с всичко. Не че по-късно не можеш, но тогава вече започват часовете на примирението. Примирение с отминалата младост, изпусните мигове, неизживянта любов. 

Неда и Боян ще се срещнат отново 17 гдини по-късно. всеки вкарал живота си в удобния коловоз на семейство и кариера, всеки малко променен, малко остарял и все пак същите. Една среща, с която ще се опитат да възкреят любовта си, за да осъзнаят, че тя никога не е угасвала. Но могат ли да върнат отново младостта си? Могат ли да изживеят това, което не са си позволили да изживеят тогава? Тогава е било прекалено рано, а сега е сякаш вече прекалено късно. Любовта не признава полувинчати слова и действия. Не и Любовта на Блага - тя е всепоглъщаща, стихийна и безкомпромисна. Не можеш да я подчиниш на правила и норми.И не бива. 
„Бягайки от любовта, ограбвам чувството и се самоограбвам. Светът обеднява… Нека си разбия главата. Да спя на гол камък. Но да не затъвам в това тресавище на полуживот, полулюбов, полусмелост.”
Любовта и младостта трябва да се изживеят, защото подминеш ли ги, не се връщат. Подминеш ли ги, загърбваш цял един живот.

Няма коментари:

Публикуване на коментар