неделя, 1 януари 2017 г.

Брит-Мари беше тук

С тази книга изпратих старата година и посрещнах новата, дочитайки последните няколко страници в новогодишната нощ в леглото, по-точно в новогодишното утро след като приспах малкото зверче.
Книгите на Фредерик Бакман са като свой собствен жанр. 

След огромния успех на Уве, която каресах наистина много, "Баба праща поздрави и се извинява", признавам си, някак не успя да ми влезе толкова под кожата и да ме грабне. 
И сега с "Брит-Мари беше тук" Бакман изравнява резултата. Тя е като комбинация на различни елементи от предишните две.

Брит-Мари, която вечеря в шест, защото така правят цивилизованите хора. Брит-Мари,която доста често сумти и въздиша, но винаги добронамерено. Брит-мари, която с педантичност ще изисти цялото помещение с бикарбонат, защото все пак не сме животни, за да живеем в мръсотия. 

 Изобщо Брит-Мари е поредният особен персонаж на Бакман след сърдития  Уве и щурата баба на Елза. И с всичките си странности, Брит-Мари просто ни влиза под кожата, тя е човекът, който не бяга от обещанията си, човекът, който винаги ще бъде там, за да подкрепи обичните си, човекът, който ще изрине света, за да помогне с каквото може. Брит-Мари с нейното огромно сърце, преливащо от любов, което има нужда да я сподели с някого. Брит-Мари, която чудесно осъзнава, че животът ни има смисъл, когато някой се нуждае от нас. И това е нейната двигателна сила. Тя е там, където се нуждаят от нея, за да протегне ръка, за да изслуша история, за да се напие. ако трябва безпаметно, а на другия ден да разправя наляво-надясно, че е болна от грип, просто за да сподели с приятел болката му и кратък момент на слабост. 

Колкото и да е странна, всеки от нас иска да има по една грижовна Брит-Мари в живота си, на която винаги може да разчита. и със сигурност всеки от нас е имал по една Брит-Мари, която някога някъде в миналото, настоящето или бъдещето си е пренебрегнал, обидил, защото е различна, не е разбрал, защото тя оформя света по свой начин.

Брит-Мари се закача за зрънцето доброта в нас и расте около него, обгрижва го, закриля го и цъфти като пролет в душата. Просто трябва да я допуснем до себе си и да я обичаме, каквато е. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар