сряда, 28 декември 2016 г.

Борбата с митичните богове продължава в "Град на остриета"

Очаквах с огромно нетърпение да сложа ръчички върху продължението на "Град от стъкло" на Робърт Джаксън Бенет и това се случи много по-рано, отколкото предполагах. Така че представете си задоволството ми като почетно я подкарах на киндъла. 

Но четенето не се разви точно както очаквах. Книгата започна мудно. Някак историята хем продължава да разказва събитията случили се след Баликов, но в същото време поема по съвсем нова сюжетна линия. Този път в центъра на събиията като главно действащо лице се оказа прясно пенсионираната генерал Малагеш. "Бълващата сквернословия Тюрин Малагеш" (много харесвам това определение) е изпратена в град Воортяштан да разследва изчезването на сейпурски агент и слуховете за наличието на Божествени сили в града. Едно пътешествие, което тя с удоволствие би пропуснала, но Шара все пак успява да опъне правилните струни, за да я подтикне да си стегне багажа и да отплава. 

Историята не се развива никак лошо. Съвсем в духа на първата книга се заплита около мистериозната поява на Божестото Воортя. Или поне съмненията за подобна поява. И също така в духа на първата книга Градът на остриета е маскиран някъде там между миналото и настоящето, между земното битие и отвъдното, между живота и смъртта. 

И въпреки всичко първите 100-20 страници бяха много тягостни. Явно очакванията ми надминаха реалността и честно казано останах малко разочарована в началото. Дори обмислях да я оставя, докато не се появи Зигруд, за да влее точната доза енергия и колоритност. Алелуя! Дуетът Шара-Зигруд наистина ми липсва, но най-вече Зигруд - този каменоподобен великан с тъмно минало и мрачен поглед. И макар да не бих казала, че заема точно главна роля в повествованието все пак присъствието му оказва благотворно влияние върху историята. 
В крайна сметка не съм особено впечатлена от продължението. Ако не беше присъствието на Зигруд и сюжетните линии, които се завъртат покрай него, вероятно нямаше да я дочета. Или най-малкото щеше да е едно много насилено дочитане. 


Очаквам с любопитство следващата част. Робърт Джаксън Бенет заложи някои доста интригуващи идеи в края на тази, така че ще се надявам да изплува отново след любимите ми истории.

Няма коментари:

Публикуване на коментар