събота, 26 ноември 2016 г.

Червен изгрев озарява хоризонта

Кърваво проклятие! "Червен изгрев" беше началото на една страхотна история. Тази книга ще ме накара да преосмисля жанровите си предпочитания.

В началото започна като класическа тийн антиутопия, без да дава заявки за кой знае колко интересно развитие - кастово разпределение по цветове, поробени хора, на които единствено им е позволено да работят в мините и да добиват ресурс, вярвайки че така помагат за светлото бъдеще на цялото човечество. А именно заселването на Марс.

И точно когато моментната развръзка се изпльосква насред тази действителност, се разгръща истинския мащаб на книгата. Марс е отдавна заселен. Всъщност се оказва, че цялата слънчева система е колонизирана. И докато златната каста се бори за власт, чевените се борят за оцеляване в изключително суровите условия на мините. Разделението между кастите е доста крайно. Пиърс Браун е касифицирал членовете на отделните касти както по външни белези, умения, социален статус, психология и поведение. Докато златните са сияйно красиви, руси, изваяни и силни, червените са слаби, дребни и много по-несъвършени. Но авторът не е спрял до тук. Положението в мините много напомня за "Жерминал" на Зола. Червените са онова, което се случва с хората, когато бъдат потиснати, когато социалните прослойки се изострят до крайност. Тогава в дъното на йерархията остават необразовани хора, които могат да упражняват само физически и често опасен труд. Те рядко доживяват зряла възраст, затова и се налага рано да узреят сексуално и рано да създадат семейство и поколение. Ето защо главният герой Дароу, макар да е едва на 16 години, е вече женен, когато се запознаваме с него. Също толкова млад е и когато загубва жена си. И това е камъчето, което сякаш преобръща каруцата. Момчето се разделя с робската си 

примиренческа психика, счупва оковите на статуквото и се превръща в невъзможното. Превръща се в златен, промъква се сред управляващата каста, за да я разбие и промени отвътре. Но играта на златните ще му предложи сериозни предизвикателства, които ще тестват волята, уменията и познанията му за хората.

Пиърс Браун пренася повествованието на нова и много по мащабна сцена. Открива се гледка към цялата слънчева система и нейното устройство в света на книгата.
Оттук ритмиката на романа тръгва по съвсем различен начин. Страница след страница историята е стремглаво изкачване нагоре. С всеки ред Дароу набира сили, не забавя ход и не позволява да бъде отклонен от целта си дори и за миг. 




Историята е изключително динамична и увлекателна. Дори не може да се направи паралел между нея и повечето тийн антиутопии. Харесвам много идеята на същинската част на книгата, която изследва поведенческите модели и еволюцията на индивида и групата в племенните общества по един наистина интересен начин, противопоставяйки индивиди и групи в борба за надмощие и власт. Груба игра на война, в която Дароу се хвърля стремглаво. Няма да ви пускам повече спойлъри, но ви препоръчвам ви сами да прочетете как се справя той в безмилистния и суров свят на златните.
 

Няма коментари:

Публикуване на коментар