четвъртък, 23 април 2015 г.

Сезоните на Лавината.

Лавина. Лавина в три части.
Истината е, че когато започнах първия пост, нямах представа, че и книгата е разделена на три - преди, лавината и след нея. Просто знаех, че трябва да започна сега, че трябва да напиша това, което тази книга събужда в ума ми, защото всяка следваща страница помита тези думи и влага нови на тяхно място. Нови емоции изместват старите, а на мен ми се налага дори да правя почивки, за да ги погълна, смеля и асимилирам в себе си. 

Featured image
За мен Лавината на Блага дойде като есен със своята лекота, пъстрота в палитрата на образите, бодра и уверена със своите стъпки нагоре в планината. Същинската лавина падна като знойно лято - тежко, задушаващо, пълно с живот, за какъвто нито един от героите й не е подозирал. Едно подарено лято, в което всеки получава своите секунди на абсолютен и безусловен контрол над мислите си, живота си, желанията си и тяхното реализиране. 
Същинската зима дойде след това - след лавината. Зимата дойде със смразяващия пропуск на Деян, с красивата усмивка по устните на Зиморничавия, който бе събуден от зимния си сън, за да им дари цялата любов и щастие на света и да потъне отново във вечния си сън. Зимата дойде страшна и истинска като сблъсък на два свята - този, в които досега са живели и онзи, реалния, в който направиха първите си неуверени крачки, с всички изпълнени и неизпълнени мечти, с равносметката. 
Но зимата най-вече дойде с надежда и очакване за ново начало. Начало в реалния свят. Бяло, гладко, красиво, недокоснато от човешка мисъл, чакащо да се гмурнеш в него с бодрите си мисли и крачки, чакащо да оставиш следата си.

Няма коментари:

Публикуване на коментар