понеделник, 6 април 2015 г.

Блага Димитрова - "Лавина" на сезоните

Дълги години гледах синята корица с бял надпис "Лавина" стисната между книгите в библиотеката на родителите ми. Те обичат българските филми по един особено заразителен начин, защото са гледали повечето от тях не на седалките в залата, а от малката прожекционна стаичка.
И неведнъж татко ми препоръчва филма, а мама - книгата. Аз обаче все имах нещо друго да чета.
Странно нещо е усета. Не познавах историята преди да хвана книгата в ръка, но винаги съм знаела, че "Лавина" е повече от книга. И когато потъна в думите й, ще трябва да й позволя всичко.
lavina

Още когато започнах книгата знаех, че това ревю ще започне преждевременно. Изреченията, които описват тънки прави редове по белите страници събудиха толкова много усещания и асоциации, толкова променливи и едновременно с това вкоренение в целта идеи. Уплаших се, че когато затворя задната корица, настроението и дъха й толкова ще са се променили, че няма да помня първите.
Пътувам в трамвая и чета. На моменти ми се налага да отвърна поглед от страниците, за да позволя на думите да стигнат до мен, да попият в ума ми, да извикат картините.
Творчеството на Блага Димитрова ми напомня на сезоните – мнообразието, цвета, смяната, стихията, влиянието им. "Лавина" започна като есен. Може би после, докато чета, сезонът ще се смени. Но сега не мога да сбъркам. Те вървят, нагоре към върха. Стъпват уверено, все още с лекотата на падащо листо. Партиноразбивачът се сменя, също като цветовете на есенната природа и всеки се превръща във водач за кратко, определя темпото, определя посоката, понася отговорността. Всеки навява своите мисли на групата. Единни като пъстрото одеало на есента, което загръща земята в топлината си, за да я предпази от зимата, те вървят заедно, действат заедно, мислят заедно.
А днес дори пролетта мисли и чувства в единодушие с мен и позволява на зимата да трупа своя сняг върху ми.

Към втора част

Няма коментари:

Публикуване на коментар